тренирам търпението си последните седмици. „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ е още една от отдавна започнатите (януари’08), преполовени и оставени настрани книги. да, ама не. въпреки желанието ми да я довърша, не успях. опитът завърши на 167 страница + още около 50 по диагонал и до там.
изключително досадна и прехвалена. това е мнението ми за нея.
и да има интересни идеи (има!), са изказани по такъв начин и с толкова излишни думи, че те заболява главата.
нямам самочувствие, че съм прочела страшно много книги, но съм свикнала да чета по-научни и „тежки“ книги. тази, обаче, е way too much. пък нали Айнщайн е казал, че ако не можеш да обясниш нещо просто, кратко и ясно, то тогава самия ти не го разбираш.
винаги съм твърдяла, че стига в една книга да намираш фрази, които те карат да се замислиш, всичко е ок, книгата е добра. „Дзен и… whatever“ ми доказа, че това, уви, не е достатъчно.
не я препоръчвам.
П.П. за обективност ето и едно съвсем различно мнение. може би и на мен грешката ми е, че се опитвах да „разгадая“ всичките и пластове. или пък просто има книги, и книги. не може да обичаш всичките.
П.П. 2. евентуално скоро може да имам и цитати от 164 страница до края :)
„Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни.“
„[…] Може би самотата му бе последствие от неговата интелигентност.“ (тук слагам една усмивка от мен :))
„Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.“
„Най-добрите студенти винаги се провалят. Всеки преподавател знае това.“
„Истинският университет е състояние на духа.“
„Майсторът никога не следва и едно-единствено предписание на инструкцията. Той взема решения в процеса на работата си.“
„Човек гледа накъде отива и къде е и това никога нищо не означава, но после поглежда къде е бил и като че ли се оформя някаква насока за развитие.“
„Добре е да започнеш пътешествията приятно дори когато знаеш, че няма да ги завършиш по същия начин.“
„Училищата те учат да подражаваш.[…] Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.“
„Оценките всъщност прикриват необходимостта да се преподава.“
Бързай бавно 
Мислех си, че съм само аз. Изчетох я, но с наистина много усилия – може би най-трудно четената ми книга. Не че нямаше и добри моменти, но не ми хареса.
именно :)) и ме чакат толкова други хубави, преполовени или незапочнати, че искам/не искам, се отказах да я довърша. може по-нататък…
„Дзен…“ не е от книгите, които се четат леко и бързо. Може би при нея трябва да си в определено настроение, за да можеш да се увлечеш от атмосферата, иначе може да изглежда леко мудна. Пробвай да я прочетеш в друг етап от живота си и вероятно ще върви по-леко. Аз я четох в трети курс и много, много ми хареса. Още по-хубава я направи това, че авторът (който между другото е Пърсиг, без „н“) е описвал собствения си живот в нея.
и аз предполагам, че един ден ще се върна към нея. това, което ми беше най-интересно е, че много хора с близък до моя вкус за книги, страшно много я харесват….
*благодаря за поправката :) уж книгата е до мен, ама… :)*
просто не ви е дошло времето да се срещнете ти и „Дзен…“ това е.
дай си време…
въх, анатема! :) велика книга!
просто си я започнала късно, трябва да се чете ведната след Аристотел, докато си още в университета и ако може без прексъвания. не е лесно, но съдържа велики идеи.
аз се заавих на „Лайла“ (другата голяма книги на Пърсиг), точно защото не успях да я намеря в университета и после вече май беше късно :(
Още не ме е открила. Разделихме си на 147-ма страница…
И при мен срещата не се получи…