… кратка обич.

*музика тук.*

днес реших-
ще те обичам кратко.

не завинаги
а за часове и за минути.

ще те обичам само вечер.
докато искаш да си мой
и искаш да съм твоя.

настъпи ли утрото-
когато не си ти
когато мълчиш
когато те е страх от любовта ми
ще спирам.

и пак ще е хубаво, мисля си.*

ще имаме не лятна или есенна
а вечерна любов.
сезоните се сменят
вечерите остават, нали?

ще те обичам само нощем, да.

а когато дойде време да си тръгвам
(не-канена не мога да оставам)
и да ме изпращаш

тогава

когато в очите ти чета въпроси

много, много въпроси

и схеми
и мисли
и кой какво ще каже
и кога ще си тръгна
и какво ако ме заобичаш
и какво ако те заобичам
и
и
и

абе всичко
което не трябва

(всичко което трябва е любов)

тогава ще спирам.

не за друго-

не че не мога или не искам

повече или завинаги

(искам! искам ! искам!)

а за да ти е по-леко.

на теб.

аз умея да живея с любовта
и на сутринта.

–-
*мисля си, но може и да греша.