хора с големи идеи и топли сърца.
хора, които умеят да мечтаят.
хора, в чиито очи се чете успех.
хора, в чиито очи се чете живот. такъв, какъвто трябва да е.
хора, в чиито очи се чете любов. истинска, голяма, безусловна.
хора, които независимо колко удара понасят, винаги намират сили да се изправят.
хора, които помагат. без да очакват в замяна.
хора, които искат. знаят. могат.
хора, които не раздават празни обещания.
хора, които спазват обещанията, които поемат.
хора, които могат да кажат „съжалявам, сгреших.“
хора, които могат да прощават.
хора, които умеят да благодарят. винаги.
хора, които могат да слушат и да чуват, да гледат и да виждат.
хора, които умеят да се поставят на мястото на човека отсреща.
хора, които умеят да виждат и чужда гледна точка. или поне се стараят да го направят.
хора, които предпочитат истината пред лъжата. ако не винаги, то в повечето случаи.
хора, които умеят да правят подаръци. така, че да нямаш право да откажеш.
хора, които разбират живота. доколкото живота може да бъде разбран.
хора, които обичат изкуството. дори не винаги да го разбират.
хора, които умеят да пеят. музиката е магия.
хора, които умеят да рисуват с думи. думите са утеха.
хора, които могат да рискуват.
хора, които не подчиняват живота си на страх и „какво ако..“
хора, които предпочитат действието пред бездействието.
хора, които не смятат за необходимо да се съгласяват с всеки и всичко.
хора, които имат мнение. и ценности.
хора, които умеят да се променят. и да започват отначало, когато трябва.
хора, които постигат целите си. сами.
хора, които сбъдват мечти. на други хора.
п.п. от известно време съм на вълна маркетинг. бях забравила колко го обичах в университета. и извън него.така попаднах на DO100 по случай 100 годишнината от рождението на Дейвид Огилви. поводът да се замисля какво истински ме вдъхновява.
а вас какво ви вдъхновява?
Бързай бавно 
Вдъхновява ме да чета, да пиша, вдъхновяват ме желанието да се вдъхновя – повече от всичко друго. Ако съм на точната вълна, дори боклукът ми може да ме вдъхнови.
Човешката мъка, неизпълнимите желания, безсилието, отчаянието, непреодолимата самота.
@Албена: желанието да се вдъхновява. вдигам и двете ръце за! :)
@Живко: винаги ме учудваш как успяваш да пречупиш всичко откъм другата му страна :) но си прав. за човешката мъка особено. и непреодолимата самота. само не съм сигурна дали вдъхновение е правилната дума при тях… но те разбирам.
:)
Не знам дали е правилната дума. Тези неща ме карат да ми се иска светът да беше друг. Това дали е вдъхновение?
по-важно сякаш не е дали е вдъхновение, а дали помага… дали нещо после се променя?
Това с помощта ми допадна най-много. Добродетелите са нещата именно онези неща, които спасяват света от самоунищожение – демек от хората. Ако ги няма тях то ние ще изчезнем за много кратко време.
интересно, че всичко, което те вдъхновява започва с хора…хора, които мечтаят, които имат големи сърца…;)а вдъхновява ли те нещо, в което хората не са намесени?:)
о, да, разбира се! много , много неща, повечето, от които съм споделяла през годините тук :))
сега и тях събирам на едно. ще направя втори пост по темата :)
просто този списък тръгна от „хората…“, от части заради послеписа.
и колко хубаво е да има хора, които оставят следа след себе си и са извор на вдъхновение.
нещата между плюса и минуса…
Хората с големи сърца не ме вдъхновяват, обикновено са с доста наднормено тегло и имат тениска с надпис Gameboy.
Инак си излишно позитивна; болката вдъхновява най-силно, винаги е било така. Някои от най-хубавите произведения на изкуството (нали обичаш изкуство) са правени в много трудни за авторите моменти (примерно късните неща на Рембранд – вълшебни са, а човекът е изгубил 4 деца, съпруга, къща, репутация). А впрочем, то изкуството не се разбира, а се усеща – една картина или песен или те ръчва отвътре, или не… Донякъде Кубизмът например е изключение, ама само донякъде.
А и всъщност… тия работи те вдъхновяват за какво? Да живееш? Да рисуваш и пееш? Да се смееш?
Всички сме сбирщина идиоти, кой от кой по-топъл… Съответно когато някой идиот (от „лошите“) те издразни силно може да те вдъхнови да му резнеш зелката. Или като в някой Холивудски екшън, ако някой отрепе някой друг идиот на когото държиш по някаква причина, може да те вдъхнови да станеш серийна убийца, например…
(сега сигурен съм, великите ми, премъдри слова ще те вдъхновят да ги изучаваш и търсиш скрития им смисъл с години)
Животът ме вдъхновява. Няма нищо по-красиво от реалността :)
@lomovera: съгласна :)
@Лъчко: това съвсем не ми е сред най-позитивните постове, но определено беше замислен такъв. тези хора ме вдъхновяват да се усмихвам, да продължавам да мечтая, да обичам живота.
Имаше време (началото на този блог, когато все още носеше името Галерия на усмивките), когато бях излишно позитивна. Сега съм уморено само. Животът (и/или мъжете) ме научиха, че толкова позитивизъм не се приема с добро. После същите ме научиха, че и много драма не било на хубаво. Нито меланхолията.
Та ако сега се опитвам да бъда нещо, то е … умерено позитивна.
Дори с „цената“ да не се докосвам до истинското изкуство. Защото да, съгласна съм, то обикновено е резултат на голяма болка. Много, много рядко хубави книги/картини/песни са следствие на щастието, уви.
Споко, с времето ще станеш цинична реалистка. А мъжете сме си глупаци, не сме особено комплексни – един път да ни хванеш чалъма (тва с опита се случва) и после вече нямаш проблеми (а това идва в опаковка с цинизма, да).
Чудна мацка си ти. Излъчваш момичешко от блога си чак :-) Жива и здрава.
то, това момичешкото ми е проблемът…май.
но благодаря :)
(иначе все още имам сили да се боря срещу цинизма и реализма… може би като се уморя, ще ми дойде късмета с мъжете.)
Няколко пъти започвам да пиша нещо и го трия, чудя се какво да ти кажа… Хем искам да те посъветвам да си скриеш силната (по моите странни „усещания“) чупливост, да форсираш промяната към цинизъм, разврат и забавление… (както правя аз и засега ми помага)
…Хем знам че няма да си ти; някои промени вероятно не бива да се форсират, а да се изчакат да узреят. А тези чупливост и ранимост, това момичешко излъчване са толкова ценни и красиви сами по себе си…
…Но от друга страна знам, че малко мъжлета ги ценят както е редно…
Сложно е. Просто е. Прави какво ти душа сака… Младо момиче си, хубаво момиче си (доколкото мога да фокусирам от малкото снимки, които съм ти виждал), та все ще се появят младежи, които хем да те ценят и пазят, хем да се случва химията с тях, хем ти да ги цениш и пазиш и т.н.
(забележи как елегантно се отклонихме от темата… прощавай)
прощавам :)