моля те, моля те, моля те
нека е късен август
или пък ранен септември
нека съм с дълга цветна пола
бял потник
и много гердани
нека косата ми е разпиляна
и съм на обувки без ток
(може и боса)
нека лек вятър
гали лицата ни
а слънцето не пари
нека вървим
ръка за ръка
по каменни улички
без план, карта, посока.
нека с всяко вдишване
тихо и с поглед само
си казваме колко много
много се обичаме…
и моля те, моля те, моля те
нека е по-скоро.
любовта ме прави нетърпелива,
признавам.
Едно мнение за “… молба.”