… забрава.

ти сега си някъде далече
и може би с някое друго момиче
което е живяло повече от мен,
с пъстри очи и с по-смело сърце.

може би говорите за времето,
дъжда насред лято
или пък за работа.

а може би само я прегръщаш силно
и и шепнеш колко много я харесваш
как не искаш да си тръгва
колко е прекрасна…

може би дълго я целуваш със затворени очи,
а тя целува теб и се усмихва.

ти сега си някъде далече.
а аз съм все тук и те мисля.
да, знам, че няма смисъл
(каквото беше, беше)
но не се сърди-
още ми е рано за забрава.

такава съм- тъжа дълго
дори по кратките си обичи.

но ти недей се спира-
целувай я и я обичай!

имаш нужда от любов, знам.