19. толкова страници ми оставаха, когато телефонът звънна и минути по-късно случайността ме отведе по същата онази улица, по която така рядко минавам, но по която намерих пътя към дома в последната сряда на юли, малко след 11 вечерта, с книгата в ръце.
купих я съвсем импулсивно, след едно лятно кино. прибирах се сама, мислех как ще избера една по-пряка и по-тиха улица, защото шума все повече ме уморява, и тъкмо преди да завия видях отворена антикварна книжарница. заради туристите, предполагам. спрях се. нямах нужда от никакви книги, у дома ме чакаха поне десет започнати, но така бързо попитах за „Сто години самота“ на Маркес сякаш моментът бе дълго очакван и плануван.
тогава осъзнах, че я купувам в опит да си върна един спомен. и я прочетох от носталгия по същия.
книга-движение.
един приятел казва за нея, че предава усещане все едно е написана на един дъх–
с изречения от по цели страници, с много имена, с много… самоти.
всяка различна и същевременно еднаква. всяка без право на обрат.
книга на раздели и смърти, които отминават някак така леко и бързо, че се питаш дали е от времето, в което е писана, или от самотата в сърцата на героите, че дори и на предметите, която не позволява да усетиш по-дълбоко чуждата липса.
книга за повторяемостта. на времето, на хората.
преди малкото цитати, които съм извадила, ето и още едно мнение за книгата.
П.П. започнала съм я на 29 юли. завърших я днес, на 29 август. съвсем без да искам.
„Нещата имат собствен живот.“
„Всъщност за него от значение беше не смъртта, а животът, и затова усещането, което изпита, щом произнесоха присъдата, не бе на страх, а на носталгия.“
„-Блазе ти на тебе, че го знаеш- отговори той.-Аз за себе си, едва сега разбирам, че се бия от гордост.
– Това е лошо- каза полковник Херинелдо Маркес. […]
– Естествено- рече той.- Но все пак е по-добре това, отколкото човек да не знае за какво воюва.[…] Или пък да воюва като тебе за нещо, което не значи нищо за никого.“„… по-лесно е да се започне една война, отколкото да се свърши.“
„… тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата.“
„Бе стигнала до старостта, запазвайки живи всичките си носталгии.“
„Една минута помирение означава повече, отколкото цял живот приятелство.“
„… времето не отминава, както току-що се бе съгласила, а се върти в кръг.“
„И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“
„… пагубният и навик да не назовава нещата с тяхното име.“
„… и без да и е разкрил, че плаче от любов, веднага позна най-древния плач в историята на човека.“
„… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“
„Най-много ме боли- смееше се тя,- че толкова време сме загубили.“
„Неизвестността на бъдещето ги накара да обърнат сърце към миналото.“
Бързай бавно 
„… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима…“
носталгията винаги е била най-болезненото от всичките ми чувства. А книгата ще я потърся, изглежда си заслужава.
трудно се чете. бях я започнала в гимназията и си спомням, че тогава не ми хареса.
(а и ми се струва ми, че за да се разбере истински, трябва да се препрочита.)
но да, препоръчвам я. просто с малко повече резерва от друг път.
Сега,като се замисля е като вълните на океана.
Започнах я съвсем млад.След петата страница я захвърлих.Прочетох куп други и след петнайстата пак я хвърлих.И така до към година.От седемдесетата страница,вече дори не ходех на работа.Уволниха ме.Като я свърших,с месеци шавах като гламав.После открих по същия начин Маркес,Фокнър,Пруст и начин да си оправя мотоциклета.После си забраних да чета.И така вече повече от 30 години.
Естествено не помня нищо от тях-направих живота си интензивен.Но те са си в мен-кълба от бушуващи емоции,които по-късно срещаш с чувството на нещо вече преживяно.
И отколе си имам почтен договор със старостта-ще ги изчета отново.
Като цяло Маркес е труден автор за четене, според мен човек трябва да попреживее туй и онуй, за да почне да вижда и друга гледна точка.
Бтв, аз имах много интересно преживяване в Куба със същата книга (четох я там, пак след като я четох в гимназията). На 1 сергия я продаваха на испански, разговорихме се с продавача на body language-a :) и му показах моето (същото) копие, и той вика: е, не, аз си мислех, че няма по-старо издание от нашето, браво на вас в България :)
@Ицо: а моето днес почти се разпадна :S иначе да, наистина е труден за четене и гимназията не му е времето (но заглавието лъже някак… като си в гимназията звучи така, сякаш ще намериш някакви отговори на тийнейджърските си терзания :D ). но пък някои хубави работи са такива… бавни и трудни :)
@Олег: на Фокнър и Пруст така отдавна се каня! мерси, че ми напомни :) Мотоциклета хич, ама хич не ми хареса, обаче…
Аз я прочетох на 21 години и просто бях зашеметен. Оттогава е любимата ми книга и си я препрочитам от време на време като Библията – просто разгръщам някъде и чета. За съжаление е от същото издание като на снимката и е станала много парцалива. Ако я издадат отново ще си я купя пак, за да си имам една здрава книга.
Прочетох всичко,което намерих от Маркес.Написах книга,пълна с цитати от него.Сега търся съмишленици в идеите, които присъстват в текста.Струва ми се, че ще ги намеря сред уважаемата аудитория на този блог.Моята книга е в сайта bereket21vek.wordpress.com Нарича се„Съвременна поредица или Когато началото съвпада с края“Усилено търся съучастие.Надявам се моят коментар да Ви провокира и да предизвика интерес.
страхотна е тази книга, търся я от години насам да я препрочета. мисля, че може да го правя отново и отново, толкова е наситена и богата.
Невероятна книга, за първи път я четох на 19 г. … потънах просто! Поне 5-6 пъти съм я препрочитала през годините и все има какво да открия.
Е, що да не може да се чете на младини, доста динамична, повлича те направо и не може да я оставиш, но винаги е въпрос на настроение, всъщност. Една добра книга прочетена два пъти, звучи различно, оставя различен отпечатък.