и ако един ден, след много години, когато времето ще е оставило следите си по лицата им, по кожата, по умората в гласа, по всичко!
ако стоят на нейната или неговата веранда, слънцето залязва, лятото си отива, а вятъра става все по-силен и той и предлага одеяло, докато долива чашата и с вино
ако тогава започне да и разказва за всичките други „тя“ в живота му след нея, или пък само за една,
това, което ще изпита няма да е ревност, а мъничко тъга и мъничко носталгия по нещо, което е било.
а е можело да бъде друго.
можело е да бъде повече.
Бързай бавно 