„ А на колко сте всъщност?
– На двадесет и четири плюс осемдесет.“
или на 25 без 30 дни.
хубав ден е днес. начало на любим месец и любим сезон.
и на цели пет години, откакто това местенце съществува.
години, в които учех и споделях. години, в които се подреждах.
тази, последната, повече от други.
преди две години съм написала, че блога ми дава илюзия за създаване. сега искам да добавя, че ми дава и пространство, в което да бъда себе си. миналата пък съм споделила, че съм научила един важен урок. е, уви, оказа се, че не е така, но нищо. продължавам с опитите.
не ми се иска сега да ви заливам с любимите си постове-
повечето и без това скоро ще бъдат на хартия.
сега искам дамо да ви пожелая щастлива есен, независимо кога започва за вас.
и не бъдете тъжни. есента е за тихи усмивки, дълги разходки, шум от листа, големи чанти и…
да- нови начала, също.
винаги съм твърдяла, че есента е моята пролет. така е.
P.S. трудно ми е сама да повярвам колко пестелива откъм думи съм била миналата есен. септември е отбелязан едва с три поста.
*знам, че цифра е по-правилно, но число ми звучи по-добре :)
Бързай бавно 
„есента е моята пролет“ … усещането не би и могло да се определи по-точно <3
Поздравления за постоянството.
И успех с книгата.
:)
благодаря ти :)
Ооо, сега видях това, блогът ти толкова много ми харесва! Непременно си записвам да ти потърся книгата, когато излезе. Ако споделиш и в коя книжарница много ще ми помогнеш. Страхотно, много се радвам за теб и за себе си (че ще я прочета). :)
благодаря ти, мила :))
от другата седмица трябва да е по книжармиците (Хеликон, Пингвините…) и тук- http://knigazateb.com/
може и по пощата сама да я пращам с лични послания :))
Това с посланията сериозно ли е?! :)))
абсолютно, да! :)))
Щом е така, как мога да се свържа с теб?
И аз това исках да попитам. :)
и двете имате поща :)))