- За какво мислиш?, пита я.
– Затова, че когато харесваш някого и виждаш как този някого върви срещу себе си в опит да бъде близо до теб, нямаш друг избор освен да си тръгнеш. Защото човек има дълг към любимите си хора. И когато те са истински любими, дългът към тях е над този, който имаме към себе си. Любовта не бива да е самоцел… Нали?
– Нали… Малка си, а си като голяма!, отговори и с въздишка, без да я погледне в очите и си спомни една друга история…
***
– Какво ще си пожелаеш тази Коледа?, запита я отново.
– Сили. Да си тръгвам. , отвърна му бързо и без да се замисли.
– Хубаво желание. Помага., добави.
Бързай бавно 
:) Това не е ли подценяване на другия? А постоянното опитване да си самодоказваш колко си силен, ако не е слабост… не знам какво е.
Кое е подценяване ? :)
Иначе с второто изречение съм съгласна… Слабост е. Но и да не можеш да си тръгнеш, пак е слабост.
В смисъл, че другия не може да преценява сам кое е добро за него и какво иска, не е ли неуважение на избора, който той прави? Вероятно имаш предвид нещо конкретно, което не мога да разбера, но това с дълга ми изглежда като излишно героична поза… точно, защото любовта не би трябвало да е самоцел…:)
и ти имаш право…
аз го мисля по-скоро от позицията, когато виждаш, че човека се опитва да бъде с теб, за да не те нарани като сам си тръгне пръв…. не от любов, а от дълг.
тогава твой дълг е да си тръгнеш… to let him go…