… нека.

нека зимата не ми е любима. нека ръцете ми са все студени и съм цялата загърната в шалове и шапки. нека.

ако само една такава вечер- с ръце в джобовете на твоето палто, с бавна крачка и без думи, вървим към някое сгушено кафене с горещ шоколад, или пък ресторант с камина и пукащи дърва, с тиха музика, а отвън улицата блести и напомня за вълшебства…

и после топлина в погледите, в сърцата, във всичко.

една такава вечер ми стига, за да оправдавам зимата.

ако са повече, мога и да я заобичам.

честит ви месец на чудесата , макар и със закъснение.

P.S. а тази зима моята песен е „Baby, it’s cold outside…“