„… Да влезе Щастието!“
Обичам списъците. Равносметките също. Три дни преди първи, стоя сама в Costa и се опитвам да се разходя назад. Хубава година беше. Изпълних много от поетите обещания към себе си. (Да се науча да шофирам, заедно с френския и руския език остават за догодина.)
Падах, ставах, смях се, плаках, срещах се със стари приятели, намерих нови, пътувах, откривах, сбъднах мечти, танцувах, пишех, създавах. А най-важното…
2011 беше година на порастване. На уроци. Чувствам се по-близко до себе си, откогато и да било. По-спокойна, по-уверена. А това сякаш е най-важното и е отправната точка към намиране (и задържане) на Щастието. Да се познаваш, да се харесваш.
През 2012 си пожелавам повече случвания, по-малко разминавания и още срещи и уроци, които оставят следи и променят към по-добро.
Весело посрещане желая на вас!
П.П. Ето и още една равносметка, към която се връщам по това време на годината.
Бързай бавно 
Ти умееш да се изправяш! Не зная как се справяш с падането, но позитивното мислене те е обсебило, може и там да се справяш добре :) Често пъти, когато те чета, имам чувството че прочитам собствените си мисли на глас… Приятно е. И малко досадно… :))) С думите си даваш шанс да бъдеш опозната твърде отблизо. „Разголваш“ се… Но явно имаш морал, който те възпира до определена граница. Мисля, че това ни различава :) И досадата намалява :))) Остава само приятното усещане да се срещам с теб. Макар и понякога…