Един ден ще превръщам всеки уикенд в празник– от късната домашна закуска с широко дръпнати завеси и много светлина, през разходка из града, обяд в някое любимо местенце, което усещаш като свое и нямаш нужда от меню, до вечеря обратно у дома с покривка, свещи и цветя.
Веднъж месечно ще събирам приятели за следобеден чай и сладки, ще слушаме музика, ще гледаме филми, ще си говорим за любовите ни, за новите покупки, за приятели на наши приятели, за пътешествия, за книги, за кой с какво се бори и какво го вълнува.
Един ден… Как хубаво звучи само.
Бързай бавно 
И нека този един ден намери началото си сега! :)
Защо един ден, живей сега, прави ги всички тези неща сега … и аз ги правя – хубаво е!
Както писах и във фейсбук- не, че не ги правя и сега, но ми липсва усещането за дом, за да са както си ги представям… И сега събирам приятели, но е някак… друго.
Тогава пожелавам да намериш скоро свой истински дом! За да не ти липсва споделената емоция.. и „един ден..“ да е на прага ти.