Ако някой е решил да си тръгне, ще си тръгне. Дали днес, утре или след месец, няма значение. Дори напротив- колкото по-рано, толкова по-добре.
Ако някой е решил да остане, ще остане. Без нужда от подканване. Без борба. По интуиция. Какво по-хубаво?
Това си припомних днес с утрото и първата глътка кафе, която по традиция винаги горчи… Или само днес?
П.П. И съвсем в друг тон- почерпете се с малко вдъхновение от тук.
Бързай бавно 
Eх, Мария… Права си, разбира се. Много лекота има в това, а на нейното дъно – трудността да бъдем хора, съблечени от болка.
Ама много харесвам!!!
А ако ти трябва да си тръгнеш… и не искаш, не знаеш, не си сигурен дали да си тръгнеш…защото ако пък останеш, тогава ще бъде борба?