„Ей, поетесо! Защо въобще работиш? Ти си някаква човекоподобна фея сякаш. Не ти отива труда. Отива ти да си в света на духовното. Би било хубаво да пълниш реалността с повече духовност. За целта ти трябва богат мъж, който ти се наслаждава.“ (едно от най-любимите ми съобщения)
разделите биха били толкова по-леки, ако вървяха с
пасове за кино фестивали
билети за театър
покани за концерти
резервирана маса в любимия бар за месец
карта за голямо капучино с канела и кроасан с масло от Starbucks/ Costa/ Memento/ Ma Baker … безсрочна.
ваучери за пазаруване в Musette / Zara / Parfois/ Seven Seconds/ Miss Selfridge и други
пътуване до някое ново място или до някое, където душата ти се връща у дома
СПА уикенди наблизо и надалече
няколко бутилки хубаво вино и отлежало уиски (пр. Laphroaig )
и всичките книги, които съм си харесала
плюс един месец платен отпуск, примерно.
такива неща.
щастие с пари не се купува, но тъгата с пари си тръгва. това е.
правиш нещата, които обичаш. те ти носят радост. когато си радостна, си по-красива. когато си по-красива, привличаш (нови) мъже в живота си.
просто като детска игра.
П.П.1. писано преди време. актуално дори без първото изречение, а съвсем по принцип. само заменете „разделите“ с „живота“ и това е.*
П.П. 2. снимката видях при Teya.
Бързай бавно 
Ех, ако разделите вървяха с благинки… уви – вървят с болка, тъга и ненужни харчове