„За мен писането е като дишането.“
„Париж завинаги“ е втората книга от Рей Бредбъри, към която посягам (след „Вино от глухарчета“). И първата, която прочетох на таблет, но затова друг път. В самолета за-и-от Брюксел.
Убедих се, че при Рей Бредбъри няма излишни думи. Има картини, светове, усещания.
Книгата събира разкази, които пулсират. Самият автор посочва, че разказите му са „експлозии или импулси.“
И че „всеки от тях е страст.“
„Игрището в здрача“ и „Некреватен разговор“ ми харесаха особено много.
Препоръчвам.
П.П. Време е за „Сбогом, лято“, която още в началото ме спечели с ето тази реплика- „Дали смъртта е все едно плаваш на кораб, а всички твои хора остават на брега?“
Бързай бавно 
O, прекрасно :) Обожавам Бредбъри :) Аз съм на „Смъртта е занимание самотно“. Събираща ни Бредбъри-вълна!