… do’s and don’t’s

третото капучино за деня ми напомня, че така и не се научих да го пия със сламка, за да пазя зъбките бели. че сутрин не се събуждам със 100 коремни преси и джогинг в парка. че предпочитам поне две чаши вино на вечер, вместо една. че зелената салата продължава да не е моята салата. че не мога всеки ден да съм на токчета, с грим , прическа, маникюр. че да, отказвам да ходя на солариум, въпреки бялата си кожа. както продължавам да правя гримаси, докато говоря и да се усмихвам широко, въпреки риска от бръчки. че обичам да чета книги, които не ми се връщат обратно в бизнес идеи, а в нови светове. че…

третото капучино за деня ми напомня, че не съм толкова много неща, които, обаче (или сякаш?), не искам и да бъда. поне не сега. сега, когато друго ми е по-важно.

да се науча да живея в хармония със себе си. да се чувствам добре. да бъда щастлива, весела, доволна. да черпя с пълни шепи от живота.

затова шоколада ми е важен, толкова колкото гуменките, примерно.

затова и моля да ми бъдат спестени всички do’s and don’t’s.

всеки си има свои истини, принципи, светове.

всеки има своята си свобода. на избор, решения, действия.

своите си страхове, също.

уважавам тези на другите. знам, че при едни идват по-рано, при други закъсняват. навярно сама имам много. дори повече, отколкото предполагам. но точно този- страха от старостта, съм заместила със страх от пропилян живот на do’s and don’ts.

защото най-добрият отговор на въпроса „какъв желаеш да бъдеш?“ продължава да бъде „щастлив(а)„.

а и защото харесвам обещанието преди всичко да се стараем да бъдем себе си. ( като „Be Gretchen“.)

всичко останало- когато, тогава. и ако.

*disclaimer: поста да не се чете като залитане от едната в другата крайност, моля. *