… роса.

… заменя всички краища на филми за късче сън върху гърдите му.

когато и звъни посреднощ , най-вълшебното време, с „прочетох-съобщението-ти-стана-ми-мило-долу-съм“ , забравя всичко останало, всичко неизпълнено, всички стари истории, които си правят пътечки по сърцето ѝ за нейна сметка, всичко различно от мечтаното и чаканoто, и прави избор–

да прегръща и да целува.

и само понякога, в тишината на малките часове, в очите ѝ и играят капки роса…