събуждам се в 6:30 с усещането, че един уикенд не стига. припомням си защо не обичам утрините на бързи обороти- загубвам се в тях като в лабиринт на кое-по-напред-да-свърша.
харесва ми усещането да имам цялото време на света. (нищо, че това никой го няма. има заблуди, които са здравословни. )
на път към работа си мечтая някой да ми подари седмица на каравана, да е на първа линия, да няма други около нея, да е далече от всичко и всеки.
без часовници, календари и други (времеви) ориентири.
единствено слънцето и онзи часовник, вътре в мен…
***
с времето и порастването, професия „домакиня“ ми звучи все по-примамливо. истина е.
p.s. идеята за каравана е вдъхновена от Мила.
Бързай бавно 
:) и палатка става
Като никога и аз попаднах в една щафетно-блогърска-игра – Liebseter Blog и като резултат си сред моите номинирани. Повече инфо тук: http://ankabanka.wordpress.com/2012/08/08/liebster-blog-award/ (моля не мятай тежки предмети!)
Благодаря ти, Ана :) Не обещавам (единствено заради липса на време), но ще се постарая.