испанската музика винаги ме е удивлявала с умението си да предава усещания и емоции, без да има нужда да разбираш смисъла. по интуиция.
***
събуждам се след десет часа сън. за първи път от месец, два или повече. сенките под очите ми издават пътешествия, нова работа, морски уикенди, spirit и нощи с любимото момче.
разменям обедната си почивка за час свободно време. от 12:30 до 13:30, без право на разместване.
уча се на дисциплина и изпитвам границите на организма си.
пропускам рожденни дни, други проспивам и се събуждам с роклята от вечерта, разбирам, че е валяло по локвите, не по капките… все бързам. все подреждам кое по-напред, кое може да почака.
чудя се какво бих правила с дом, мъж, деца, работа, сметки, планирания, бюджети и въобще онзи целия свят на големите хора, който продължава да бъде далечен и непознат.
***
усещане, че пропускам себе си…. най-страшното от всички.
Бързай бавно 
Непознат е, защото все още пропускаш себе си. Поне аз така го чувствам за мен самата..
Дори на 20-25-30, вярвам, че сме все още една полуизписана бяла дъска и ученето не стига. С това хем времето не е достатъчно, хем и ние някак сме си самоНЕдостатъчни. Така че не бързай да надничаш в света на големите хора. Щом намериш себе си и стоиш здраво стъпила на мястото си, може би тогава направо ще станеш част от него :)