Разпилени парченца…

… въртележка

Posted in day by day by apieceofme on 11 октомври 2012

    

„Знаеш ли, Мария, в есента харесвам, че е умерена, а не крайна като лятото и зимата. Обичам я, защото е красива, често кратка и винаги специална. Харесва ми как събира хората, понякога не нарочно. Харесва ми, че няма есен, която да не помня. Желая ти винаги да си нечия есен. Честит рожден ден.“

Изпреварвам алармата и се събуждам малко преди 8. Завивам се с пончото и изилизам на терасата. Студено е, но от онова приятното студенo… На границата.

Не обръщам внимание на съобщението за „low battery“ и оставям телефона сам да се изключи.

Имам нужда единствено от гледката към Витоша и време за себе си. За нещата, които обичам. За лека закуска, чаша лаваца и фреш от портокал. За любимото списание.

Прочитам „Когато взех ключовете, смятах, че няма какво повече да искам от живота си за момента…“ и се усмихвам, защото съм в същия капан.

От месец съм в нова квартира, по-скъпа от разумното, по-далеч от любимата стара София, но всяка минута тук душата ми диша…. Изживява бъдещи мечти в сегашно време.

Покрай нея, квартирата, често мисля какво прави домът- Дом. Кога бършеш прах от рафтовете и пренареждаш книги с усмивка. Кога бързаш да се прибереш у дома. Отговорът? Гостите. Най-хубавото на един дом. Историите, смеха, сълзите, споделеното, веселото. Усещането, че имаш местенце, на което с кеф можеш да поканиш важните ти хора е безценно. Същевременно не предметите, а хората са тези, които му вдъхват живот. (За любовта и детския смях още не съм в позиция да говоря.)

***

По какво разбираме, че сме пораснали, питах се тези дни… По нетърпението, с което очакваме уикенда? По чашата вино след работа, без нужда от компания? По уговорките със седмици и месеци напред? По плановете , сметките, to-do листите? Или само по умората, по отлагането и по онзи въпрос, за баланса- как се постига и защо все бяга…?

Живеем живота, за който сме мечтали и от който най-много се страхуваме.

Живот-въртележка.

***

Никога не е било. Септември без думи. Непосрещната есен. Рожден ден без следа тук. Никога не е било.

Честити ми 26 и нека уроците продължат.

5 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. yovko said, on 11 октомври 2012 at 20:07

    Напоеното (и не само с физически) докосвания присъствие превръща едно пространство в дом.

  2. hairspray queen said, on 13 октомври 2012 at 11:27

    страхотно пожелание.

  3. Sonya said, on 16 октомври 2012 at 0:36

    Много е истинско…

  4. Инес Субашка said, on 23 ноември 2012 at 13:41

    Пишеш прекрасно… радвам се, че има хора, като теб! Обичам да чета неща, които ме карат да се губя в думите… да се пренасям някъде там в разказа и да си представям света, такъв какъвто го виждам- хармоничен, уютен, приветлив, красив… Благодаря! :)

  5. apieceofme said, on 23 ноември 2012 at 15:47

    Благодаря ти за милите думи, Инес :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: