… daydreaming

понякога си мечтае да е първата му мисъл, с която се събужда.

и ако не лежи до него, винаги с гръб и свити в коленете крака, с ръката му през кръстта ѝ, за да стигне точно да сърцето ѝ и да остане там до сутринта, та ако не лежи до него, да протегне ръка и с още сънени очи да напише „добро утро, мое момиче“ (абсолютно и напълно достатъчно) и това да е точката, с която започва деня му.

т.е., не това, а Тя да е точката.

мечтае още как тайно си води записки какво-кога-и-как-обича и в нищо и никакъв делничен следобед, и носи изненада. примерно кроасан в хартиено пликче от най-близката онда, нищо че той самия не ги харесва, а още по-малко, че е 7 вечерта, тя е в петното и пие уиски без лед. за сутринта.

мечтае как няма нужда да го убеждава да бъде с нея тук или там или някъде, а самото ѝ желание му стига, самото ѝ желание е повод, причина и следствие наведнъж.

мечтае как не я кара да чака, а е винаги първи. и дори когато я чака, не се сърди, а напротив, с усмивка и казва, че и още може. защото си струва.

и други такива неща мечтае.

като дете, което отказва да повярва, че любовта може да бъде друга освен приказна.

***
мечтае да му е важна.

as simple as that.