Разпилени парченца…

„Lean In: Women, Work, and the Will to Lead“, Sheryl Sandberg

Posted in Books by apieceofme on 24 април 2013

rsz_299228_10152727409520230_1044063756_n(1)

“As Sharon Poczter, professor of economics at Cornell, explains, “The antiquated rhetoric of ‘having it all’ disregards the basis of every economic relationship: the idea of trade-offs. All of us are dealing with the constrained optimization that is life, attempting to maximize our utility based on parameters like career, kids, relationships, etc., doing our best to allocate the resource of time. Due to the scarcity of this resource, therefore, none of us can ‘have it all,’ and those who claim to are most likely lying.”

Не помня кога точно спрях да се старая да бъда „мъжко момиче“. Някъде около трети курс за първи път си дадох сметка, че ако искам да имам всичко (супер работа + супер семейство), трябва да се откажа от най-амбициозните си желания. Случи се съвсем естествено по време на курс по стратегически мениджмънт към варшавския клон на Deloitte. Запознавайки се с хората, които реално бяха на позициите, за които аз мечтаех, виждах, че те са избрали едното за сметка на другото. Виждах жени, които крачеха в костюми, с къси коси, на по 40, без мъж и без деца, с живот, който се побираше в куфар. Не ми хареса; превантивно  преориентирах целите си и „слязох“ на земята…

От тогава са минали 5 години и (уж) продължавам да бягам от определлението „мъжко момиче“. Това е и причината да бягам от етикета „феминистка„. Признавам, че преди идеята за равноправие между половете, свързвам феминизмът с отричане на женското. А на мен ми харесва да ме вземат от вкъщи за вечеря, да ми отварят вратата, да ме изпращат. Не, че някое от тези неща не ги мога и сама, но ми харесва да се чувствам жена в онзи смисъл на думата… Като дама.

Независимо, че не харесвам феминизмът, обаче, харесвам Sheryl Sandberg. От първото и видео в TED, през това в Харвард, до речта и тук. Затова и посегнах към „Lean In: Women, Work, and the Will to Lead“.

Не сгреших. Написана на лек език, с много истории от истинския живот и с не малко проучвания в подкрепа на тезата, че все още сме далеч от истинско равноправие между половете, книгата заслужава вниманието както на момичета и жени, така и на техните приятели и партньори.

Сякаш за първи път си дадох сметка за истини като тази, че жените рядко търсят сами повишение и че обикновено приемат първата оферта, която им се поднася, за разлика от мъжете, които в повечето случаи не чакат да ги предложат за повишение, а си го търсят сами и винаги преговарят за условията.

Направи ми впечатление и проучване на McKinsey (2011г.), което показва, че обикновено повишението при мъжете се случва на база потенциал за развитие, докато при жените- на база минали постижения.

Пак по темата, реакцията на повечето жени при повишение е „Аз не съм готова“ , „Липсват ми умения и опит“ и т.н., докато мъжете се впускат независимо дали и до колко позицията им съответства на опита.

Особено много ми хареса изречението, че „жените трябва да променят нагласата си от „Не съм готова да направя това“ на „Искам да правя това и ще се уча, докато го правя.“

Също толкова интересно е и, че при жените успехът често играе лоша шега и колкото си по-успяла, толкова по-малко те харесват. Докато същата връзка при мъжете е положителна- колкото си по-успял, толкова си по-готин.

Извън темата за жените и кариерата, Шерил засяга и тази за жените, майчинството и семейството. Че мъжете трябва повече да подкрепят половинките си по пътя към кариерата и че няма нищо лошо (срамно ?) ако за някакъв период се наложи ролите да бъдат разменени и татковците да са повече около децата.

Спирам до тук, за да ви бъде интересно. Надявам се и че поне малко съм ви накарала да се замислите по темата.

Ако трябва да обобщя книгата, то посланието, което намерих за себе си не е  всички да тръгнем да раждаме и още от втория ден да отговаряме на служебни мейли, а мъжете ни да бъдат у дома. Съвсем не.

Но пък трябва да имаме шанса да живеем живота, който желаем за себе си и свободата сами да поставяме границата между личен и професионален живот, там където ние, а не обществото, преценим.

И да, „don’t leave before you leave“. Ако прочетете книгата и се върнете в началото на текста, ще разберете какво имам предвид…

П.П. Може да следите темата тук- http://www.leainin.org

П.П. 2. Благодаря на Алек, че ме запали по книгата.

2 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. Иво said, on 4 май 2013 at 18:29

    Съгласен съм. Все пак всички сме отделни индивиди, а обществото се опитва да ни ограничава с табута и какво ли още не.

  2. […] А понеже откакто е излязла на английски, постоянно препоръчвам “Lean In” на млади и целеустремени жени, вижте какво пише за книгата една от тях – Мария Василева. […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: