наскоро си припомних най-големият ми страх.
не, не самотата.
осъзнаването на шепи време, които никой никога няма да ти върне.
осъзнаването на всички възможности, които си имал, а не си използвал докрай.
осъзнаването, че си можел да имаш далеч по-вълнуващ живот, а вече е късно…
Бързай бавно 
Късно е, ако си се примирил с това. Ако не си, си е тъкмо навреме.
никога не е късно. но е много по-лесно да кажеш ‘Късно е“
Мисля, че никога не е късно да имаш вълнуващ живот. Миналото е нещо, което не ни принадлежи отдавна, бъдещето е нещо, върху което няма как да имаме контрол. Оставаме с нашето настояще – и то е всичко, което има значение и което можем да определим. Ако си изпуснал да направиш дадени неща в миналото си, какво от това? Днес можеш да направиш хиляди нови и прекрасни неща, които да ти донесат стократно удовлетворение и чувство за пълноценност.
Моят пък страх е, че няма да ми стигне времето за всичко, което съм запланувала да направя :)
И мен винаги ме е било страх от същото. Всъщност беше ме страх в началото, после почнах просто адски да се ядосвам.
Поне… Поне страхът ти е от нещо истинско. И от нещо, от което си струва да те е страх. Искам да кажа, що за човек щеше да си, ако не се страхуваше от това?
Да можехме да изживяваме живота си отново и отново, докато видим всички безброй възможности! Ако АЗ бях създал света, щях да го направя точно така. И когато хората се научат да създават светове, със сигурност ще има един такъв.