Разпилени парченца…

Изневярата като проблем

Posted in day by day by apieceofme on 13 февруари 2014

Единственото по-страшно от това да бъдеш изправен пред избор, който си вярвал, че никога-няма-да-те-застигне, е трупаната с години увереност, че знаеш какъв е правилният ход (за другите), а стоиш застинал, в миг на колебание…

Изневярата е проблем на изневеряващия. Това ми сподели приятел някъде преди или след твърдението, че изневярата е като да изпиеш една бира. That simple. Няма какво да я мислиш, не е твой проблем.

Хубаво, но в моята глава изневярата е началото на края. That simple 2.0. Доводите за природата на мъжа, за единичното подхлъзване, „много бях пиян“, „много бях самотен“, „нищо не означаваше“ и пр. могат да са до един верни, но и до един говорят за проблем. Щастливите и хармонични двойки не изневеряват. Факт е, че са малко, не отричам, но е факт и че ги има. А ако мъжете са програмирани да изневеряват, то жените сме програмирани да търсим и да искаме максимума. Да не се задоволяваме с посредствеността. „Всички го правят“ не ни говори нищо. Аз-не-съм-всички е плочата, която се върти в нашата глава.

Изневярата е проблем на отказването. Усещаш, че сте влезли в някакви рамки, че нищо не се случва, че не си говорите/ гледате/ грижите един за друг както преди, но дискомфорта от един откровен разговор или, още повече, раздяла, те плашат. Затова се примиряваш с каквото-там-имаш, убеждаваш себе си, че при всички двойки е така и ти с нищо не си по-различен от масата, и се задоволяваш със ситуацията. Това е и отношението ти към работата, към ежедневните предизвикателства, към всичко. Изтеглил си късата клечка, случва се. Why bother.

Изневярата е проблем на общуването. Чисто и просто, всеки от нас има различни възприятия и граници. И за разлика от любовта, изневярата съвсем не е лесно дефинируема. Няколко разменени думи, комплимент, докосване, романтична вечеря, бягство извън града, целувка, секс. В моята представа изневяра е и в момент на трудност да не съм първия човек, на когото приятелят ми звънне. Една от важните задачи на всяка двойка е разговор за границите на единия и на другия, в търсене на златната среда.

Изневярата е проблем на страхове. Правилно- не морала и принципите , а страховете ти те спират от изневяра. И то не толкова какво ще се случи с връзката ти, а как ще живееш със себе си след като зачеркнеш всичко, в което някога си вярвал. Защото, нека бъдем откровени, всички сме имали период, в който дълбоко в себе си сме вярвали, че изневярата е за Другите, за лошите. Да изневерим на себе си за едно свое вярване, означава да породим съмнение в цялата си ценностна система и възприятие за света. А това, за мислещите хора, си е страшно. Носи твърде много въпроси и неизвестни.

Изневярата е проблем на порастването. Всъщност, истината е, че не пола определя отношението ни към изневярата. Годините го правят. Годините натрупана умора в отношенията между двама души; годините, които минават като миг и един ден се събуждаш скован от страх, че не си живял достатъчно или не си бил достатъчно желан или искаш отново да се почувстваш, да си пак на 20.

Тук, обаче, влизам в дълбоки води и каквото и да кажа, ще бъде лишено от стойност. От позицията ми на неомъжена, ненавършила 30 и нераждала жена (момиче), е лесно да застана зад всяка своя дума. Все още съм в периода на „има време“ и „нямам какво да губя“. Изневярата, която означава край, носи и ново начало, а когато си на 28 и „без багаж“ то не само не те плаши, но дори ти е интересно. Имаш енергия за него.

Попитайте ме отново след 10 години какво мисля за изневярата и, без да се залъгваме, знам, че ще бъде друго. Толкова друго, колкото ме е страх да си представя.

***

Моментът, в който приема изневярата като част от живота, ще бъде момента, в който се сбогувам с момичето в мен. Не съм готова…

П.П. Статията е по покана на Jenite.bg

2 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. aman11be said, on 16 февруари 2014 at 0:32

    Госпожо, а този изневеряващият „гад“ да не би да изневерява с лявата или дясната си ръка? Как пък нито една от „анализаторките“ на мъжката изневяра не се сети да пише с кого изневерява мъжа? Все пак той не е сам в цялата тая работа, нали?

  2. Нина said, on 22 февруари 2014 at 23:01

    ,, В моята представа изневяра е и в момент на трудност да не съм първия човек, на когото приятелят ми звънне,,,-и в моята представа е така


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: