дъждът ни е приятел
още от първата среща-
когато вървяхме
с най-бавната крачка
и с най-сладкото тихо
от радио кафе
до апартамента.
така и онази вечер пред ЦУМ
когато си подхвърляхме монета от левче
на стълбите на подлеза
(три пъти за щастие)
докато уморени от работа и грижи хора
ни подминаваха бързо и в устрем
към някое по-сухо и сигурно място.
навярно сме им били странни-
две фигури
ни вътре
ни вън
с една монета
и с един въпрос.
монетата спряхме от обращение,
но с въпроса какво направихме, помниш ли?
Бързай бавно 