… у дома

“Най-прекрасните празници са тези, които се случват вътре в нас.” (Бегбеде)

вторият най-любим месец в годината. (след септември)

вторият най-любим ден от седмицата. (след неделя)

нямаше как да не си взема отпуск.

покрай него и защо–не-си-планирала-нищо осъзнах колко сме отвикнали  да си подаряваме време. да се поставяме в центъра на дните си без да чувстваме вина за това. (а може и никога да не сме били научени.)

за  малкото часове извън работа се борят срещи, задачи, покупки, сметки, странични проекти. ако съботата не стигне, прехвърляме за неделя. понякога, почти на магия, побираме всичко и всеки. и после отначало.

само себе си държим извън сметката и в надпреварата ни за рекорд по брой дини под една мишница често забравяме, че по-важно от това да отмятаме работа, е да се движим в правилната посока…

***

днес си подарих безвремие.

ден на нищо-правене и съзерцание.

сутрешно и следобедно кафе, разделени от час сън.

четене, гледане, писане, подреждане.

завръщане у дома, при думите.

днес аз си бях единствена и най-важна задача.

и беше така хубаво все едно е най-естественото нещо на света…

п.п. август, здравей. липсваше ми.