… slow down

на тази снимка държа здраво чашата все едно е лятото, което не искам да пусна.

точно тук, в първият петък на септември, изпратих моето лято’14.

лято, което започна едва през средата на август, но пък донесе море от сутрин до вечер, Казандзакис пак по толкова,  парченца Созопол и много топли вечери с приятели и семейство, в които не ти трябва да си някъде другаде, защото „тук“ сърцето ти е пълно.

лято на бавни обороти и купища безвремие и споделена тишина.

друго няма.

поздрав с песента, която върна любовта не, а желанието ми за повече музика в дните ми.

и  честити ми 8 години блогуване!

Благодаря!

п.п. обещавам да се (за)връщам тук по-често…