Разпилени парченца…

… завръщания

Posted in day by day by apieceofme on 30 октомври 2014

10632602_10154730310455230_2678647077500943840_n

 

мога да пътувам сама-

без дълги изпращания и обещания, които предварително знам, че няма да се случат.

мога.

да се завръщам, обаче, и да няма едно познато лице в тълпата посрещачи,

дошло от другия край на града, загърбило задачи, срещи, всичко,

за да бъде първият чифт очи, с които да се срещнем по средата на летището…

това ме натъжава.

краде ми от чувството за принадлежност.

и дом.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: