Разпилени парченца…

„Христос отново разпнат“, Никос Казандзакис

Posted in Books by apieceofme on 20 ноември 2014

photo (7)„Христос отново разпнат“ няма нищо общо със Зорбас. Тук не четем за кефа на душата, а за срама, вината, болката.

Казандзакис едновременно ни показва колко лесно е човек да се самозабрави или преоткрие в ролята, която обществото му е отредило. Разкрива ни лицето на масата- група глупаци без мисъл и група страхливци, неспособни да се изправят до своята истина.

Снема маската на Църквата и на нейните служители, за да ни даде урок да не вярваме сляпо в авторитети. Едно предупреждение да не забравяме колко голяма роля могат играят парите и комфорта в решенията на един човек и колко малка- ценностите и идеалите.

***

„Христос отново разпнат“ оставя горчив привкус с всяка страница…

И докато се питаш толкова ли сме лоши в действителност, такива лицемери ли сме , неспособни да надскачат себе си, за да усетят чуждата болка, ти остава само надеждата, че независимо пред  какви предизвикателства те постави Живота, ще успееш да се съхраниш.

Като човек, не животно.

„Попът ли? Алчен, отворил е аптека, нарекъл я е църква и продава Христос на драмове; цери, казва, шарлатанинът му неден, всички болести.[…] и клиентът трепери и отваря кесията си.“
„Стани, не си овца, човек си, питай! Това ще рече човек: едно живо нещо, което се вдига и пита!“

„[…] младоженците изведнъж почувстваха, че бракът е страшно тайнство, че мъжът и жената са два стълба, които крепят земята и не я оставят да падне…“

„Голяма радост изпитва човек, когато стане някоя сутрин, след като е взел някакво голямо решение.“

„По-лесно е да дадеш живота си наведнъж, отколкото да го даваш капка по капка във всекидневната борба; ако биха ме попитали кой път води към небето, щях да отговоря: най-трудният.“

„Никой не намира нищо друго, освен това, което търси.“

„Слушаше поп Фотис как камбаната бие празнично и възвестява, че Христос се е родил, че е слязъл на земята, за да спаси света. Поклати глава, въздъхна:

– Напразно, напразно, Христе- прошепна той. – Наближават вече две хиляди години и все още…  все още те разпъват. Кога ще се родиш, Христе, без да бъдеш вече разпнат, да живееш вечно с нас?“

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. Маргарита Георгиева said, on 29 април 2016 at 19:21

    Забележително! Голям, велик писател! Поклон пред паметта му!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: