Не помня кога точно заобичах Коледа, но знам, че дължа любовта си към Коледа на майка ми.
Дълго време не разбирах и открито се бунтувах срещу енергията, която майка посвещава на празника. Сякаш цялата година не, а целия свят се крепеше на Коледа.
Още с първите дни на декември къщата се преобразяваше- от лампичките на липата пред нас, през покривките и възглавниците с коледни мотиви, до снежинките и брадатия старец по прозорците и вратите. И елхата, разбира се. Докато бяхме малки винаги жива, последните години изкуствена. Украсяването на елхата бе цял отделен ритуал- трябваше да сме всички заедно и всеки да участва активно. Подаръците нарежда(х)ме едва на 24-ти, защото сестра ми често преобръщаше къщата в търсене на съкровища ;-)
На Бъдни вечер масата се нарежда с много грижа и любов след цял ден приготовления. Сядаме около 8 вечерта и малко след разчупването на питката, идва време за подаръците. Да, не е по правилата, но пък си е нашата традиция :)). След подаръците пускаме музика и/или филм и чакаме 00:00ч., когато небето се отваря, чува и изпълнява желания.
Дълго време не само не разбирах енергията, която майка ми посвещава на празника, но и си мислех, че във всяко друго семейство е така. А се оказа, че това, което сме имали, е истинско богатство.
Днес искам да благодаря на майка, че нито един път не позволи на време, ангажименти, кризи и други, да повлияят на коледния дух и вярата в чудеса.
И посвещавам цялата магия на Декември е на нея.
А вие готови ли сте да посрещнете Декември? ;-)
П.П. Ако поради някаква причина сте изгубили коледния дух, или пък го следвате по разни магични места, следващият уикенд (6-7 декември) ще се подвизава на адрес ул. Искър 4 ;-)
Бързай бавно 