Разпилени парченца…

The Price of Shame

Posted in day by day by apieceofme on 29 март 2015

От онова време помня само омразата и обвиненията. Била съм 5-6 клас, главата ми още нищо не е разбирала от това какво реално се е случило, а само е попивала чуждото мнение. Осъждането.

Едва докато гледах видеото осъзнах какво ясно липсва в спомените ми от тогава- образът на едно (влюбено) момиче, току-що стъпило в 20-те.

И изведнъж ми стана истински тъжно. Как от една грешка, чисто човешка при това, гладното ни за скандал общество, в което никой никога не е допускал грешки, не се е влюбвал в неподходящи хора, не е изневерявал, и т.н., е сложило един голям черен хикс върху личната история на един човек.

Искрено се възхищавам на смелостта и куража на тази жена да излезе на сцената, да насочи прожекторите обратно към най-ужасния период в живота си, за да предаде едно важно послание на света:

Да бъдем съпричастни. 

Да спазваме граници при навлизането в личното пространство на Другите.

Да помним, че всяка история има контекст и да не бързаме да съдим.

Да не забравяме, че някой някъде живее със заглавията и етикетите. И ако този някой няма истинска подкрепа на семейство и приятели, изборите пред него не са много…

П.П. Повече тук- Shame and Survival.

 

4 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. Silvia said, on 30 март 2015 at 2:24

    Мило момиче, харесвам и чакам с нетърпение всичко, което пишеш. Правиш ме по-човек. С обич, Силвия

  2. apieceofme said, on 30 март 2015 at 8:11

    Благодаря ти, Силвия! :)

  3. Любо said, on 7 май 2015 at 23:53

    Попаднах съвършено случайно тук. През търсачката и при случайна комбинация от думи ( почти никога не търся нещо на български ..)
    Но изчетох (почти) целият ти блог почти наведнъж. Грабна ме признавам си. Познах себе си в много неща, ситуации, ред на мисли, вкусове и т.н. Ще призная и друго – осъзнах, че по едно време очаквах едва ли не „края“ на блога.. пак от личния ми опит (все пак съм малко по-възрастен) . Осъзнах че почти се бях „отказал“ да търся тази човечност за която и Силвия е написала, да се самоусъвършенсвам, да се развивам, просто да не спирам. Поомачка ме животът. Този същия дето сам си го живея и определям. Но – чудо – намирам нещо СЪВЪРШЕНО СЛУЧАЙНО и без да го викам и търся дори и това е което ми дава сили да си припомня да живея, да бъда !
    Благодаря ти Мария !
    И в същото време те моля : не спирай, не пораствай, не се отказвай ! Дори да спреш да пишеш блог, то не спирай по пътя си към небето – най-трудният е наистина..

  4. apieceofme said, on 11 май 2015 at 6:30

    Благодаря за хубавите думи, Любо! Радвам се, че на страничката ми си открил нещо, което ти е донесло частици Смисъл :) Успехи и вдъхновение желая!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: