*из архивите*
как си?, чувам в слушалката.
добре!, отвръщам и приключвам най-бързия си разговор, докато единствената картина, която изскача в съзнанието ми е как като деца все падахме и си удряхме коленете и имахме рани и раните хващаха корички и преди да заздравеят, колко болеше само, колко болеше да те ударят по раната…
Бързай бавно 