Разпилени парченца…

9 години, 9 живота

Posted in day by day by apieceofme on 1 септември 2015

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Имам нужда да пиша за нещата, които ме болят истински, в блога. Ако ще да ги изтривам или крия половин час по-късно. Моят блог е моята крепост. Не заради очите, с които ме четете. Заради сърцето, с което пиша.“ Бени <3

 

изгряващото между сградите на бизнес парка слънце ми прави компания в едно бързо, повърхностно дори, пътуване назад във времето. няма(м) време за носталгия или въпроси, само за отбелязани на ум „да, спомням си, да“, маркирани кога с въздишка, кога с присвити очи.

9 години, 9 живота, пошегувах се със себе си.

виждам как колкото по-напред се движа, толкова по-малко думи са ми останали.

по-малко изненади, по-малко битовизми, по-леко преминати битки.

***

и тази година празнувам септември. дни за вътрешно и външно пренареждане. някаква си моя, лична, илюзия за ред и контрол над живота.

какво научих ли? да задавам въпроси и да стискам зъби, докато не стигна до първопричината за едно действие или мисъл. иска се кураж за тази работа, да знаете. с това се научих  и да разпознавам по-добре хората и мотивите, които ги водят.

научих, че с твърде лека ръка, присъща на младостта и неопитността, съм лепила етикети и стандарти, които днес бих върнала обратно. или поне бих била по-предпазлива в оценките си.

научих, че трябва да бъда по-тиха. във всеки смисъл.

***

за тишината в дните ми си мисля днес. как искам да обява цялата тази моя година, от днес до другия септември, за година на тишината. да съм повече у дома, по-малко навън. да съм повече офф, отколкото онлайн. да съм заобиколена от много, много малко хора.

догодина ставам на 30. може и да има връзка, не знам.

честит ви септември.

подарете си време за себе си. важно е.

п.п. ще повторя и един любим цитат от преди две години-

„Красотата на есенната равносметка е в това, че никой освен нас не подозира за нея. Тя няма нужда от фанфари, конфети и шампанско.“

така е.

2 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. Женина Богданова said, on 1 септември 2015 at 21:25

    Есенно равнодействие и после …..размах в криле!
    Пиши,прекрасно е звучението на душата ти!

  2. Живко said, on 2 септември 2015 at 12:57

    Ех, тишината… И времето за себе си. Дано ти се случи!

    Което ме подсеща за нещо – малко встрани от темата, но може би не чак толкова : )


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: