9 години, 9 живота

„Имам нужда да пиша за нещата, които ме болят истински, в блога. Ако ще да ги изтривам или крия половин час по-късно. Моят блог е моята крепост. Не заради очите, с които ме четете. Заради сърцето, с което пиша.“ Бени <3

 

изгряващото между сградите на бизнес парка слънце ми прави компания в едно бързо, повърхностно дори, пътуване назад във времето. няма(м) време за носталгия или въпроси, само за отбелязани на ум „да, спомням си, да“, маркирани кога с въздишка, кога с присвити очи.

9 години, 9 живота, пошегувах се със себе си.

виждам как колкото по-напред се движа, толкова по-малко думи са ми останали.

по-малко изненади, по-малко битовизми, по-леко преминати битки.

***

и тази година празнувам септември. дни за вътрешно и външно пренареждане. някаква си моя, лична, илюзия за ред и контрол над живота.

какво научих ли? да задавам въпроси и да стискам зъби, докато не стигна до първопричината за едно действие или мисъл. иска се кураж за тази работа, да знаете. с това се научих  и да разпознавам по-добре хората и мотивите, които ги водят.

научих, че с твърде лека ръка, присъща на младостта и неопитността, съм лепила етикети и стандарти, които днес бих върнала обратно. или поне бих била по-предпазлива в оценките си.

научих, че трябва да бъда по-тиха. във всеки смисъл.

***

за тишината в дните ми си мисля днес. как искам да обява цялата тази моя година, от днес до другия септември, за година на тишината. да съм повече у дома, по-малко навън. да съм повече офф, отколкото онлайн. да съм заобиколена от много, много малко хора.

догодина ставам на 30. може и да има връзка, не знам.

честит ви септември.

подарете си време за себе си. важно е.

п.п. ще повторя и един любим цитат от преди две години-

„Красотата на есенната равносметка е в това, че никой освен нас не подозира за нея. Тя няма нужда от фанфари, конфети и шампанско.“

така е.