30 до 30, ден първи: смисли

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„…човек никога не се стреми към някакво място, а към нов начин за виждане на нещата.“ (Хенри Милър)

септември, а с него и моята есен, започна преди малко повече от час, в 19:25, на Wake Up Варвара. с мирис на водорасли и поглед в безкрайното синьо.

двама сме, но мълчим. от онази сладката тишина, която носи усещане за свобода. всеки, потънал в своя свят. когато сме си най-важните сами за себе си.

***

мисля си как съм си създала навик да натоварвам предмети-дати-месеци-хора с повече смисъл, отколкото сами съдържат. сякаш ми харесва да откривам създадени от мен знаци и да наричам това „съдба“.

измислям се vs. случвам се?

***

този месец ставам на 30. и проблемът не е в числото, или остаряването, а именно в тези мои „смисли“.

„до 30…“ ще бъда, ще имам, ще създам…

десетки завършеци се бият едни с други, a сборът от всичките им е равен на „какво стана? какво обърка?“.  (моля обърнете, че във втория въпрос липсва едно „се“. и той, и отговора, и решението, всичко е насочено единствено навътре, към мен.)

не знам. дълбая до кокал, от осъзнато в неосъзнато, от повърхностното до това, което лежи в основата, там, където няма какво повече да излезе, и пак не знам.

и понеже, нали, септември е моят месец- подреждане, ще подходя систематично, ден по ден. току-виж се разбера.

30 до 30, ден първи.

(в) душата ми е есен.

p.s. Зу, благодаря за хризантемите. Прекрасни са! И честит (ви) септември <3