морето, любовта, свободата
***
морето. родена съм в град с дъх на море. любовта ми към него, обаче, винаги е била от разстояние. и до днес не умея да плувам. мога да изкарам часове на брега, да го усещам с цялото си съзнание, без да го докосна. дистанционна любов, която ме кара да дишам и издишаш свобода. и един голям страх- ето нещо, за което съм прашинка. водата е сила, пред която скланям глава.
любовта. късно я познах. най-вероятно, защото твърде ясно си я представях и по момичешки самоуверено и казвах „ела, ела, тук съм, готова, чакам те…“. а тя, сякаш напук, хем закъсня, хем ме връхлетя като ураган. падах и ставах, падах и ставах… обелих си коленете, издрасках си сърцето. пораснах, някак изведнъж. и до днес колкото и да я търся, толкова и ме е страх от нея. сила, с която можеш да повдигаш планини или да се загубиш за всичко, което ти е важно. и най-вече- страх да загубя себе си в любовта.
свободата. не помня кога развих нужда да бъда сама със себе си и да изпитвам истинско удоволствие от това мое си време. мигове-безвремие. обикновено чета, пиша, уча, подреждам се. имам си и традиция- всяка събота и неделя, от 10:00 до 12:00 ставам невидима за близки и семейство. инструкциите са- „тук съм, но все едно ме няма“. време, в което съм си най-важна, а посоката е навътре. моят си остров. и тук, с годините, привързаността ми към тези изпразнени от други хора, чужди истории и вълнения минути, само расте. защо ме е страх от тази свобода ли? защото хората обикновено се привличат от умението да се привързваш, да зависиш, да се съобразяваш, да правиш компромиси. свободата плаши. свободата означава „мога и сама.“
***
днес осъзнавам, че морето е моето събирателно на любовта, свободата и страховете ми. това трябва да е причината така да го обичам…
***
30 до 30, ден втори
(в) душата ми е буря
Бързай бавно 