Разпилени парченца…

30 до 30, ден трети: лични машини на времето

Posted in day by day by apieceofme on 3 септември 2016

IMG_4865

библиотеката

до днес съвсем ясно си спомням първото ми посещение в читалището на село и “ молбата“ на книгата- грижи се добре за мен, не ме драскай, не прегъвай страници.  молба, която години наред спазвах, докато един ден не осъзнах, че това не е моето нещо. че тази предпазливост и стерилност ме ограбва и че обратно на това, което са ни учили, четенето трябва да носи топлина, а не страх. така започнах да се отнасям към книгите като към предмети, които един ден ще ми разказват истории, отвъд тези, които сами носят. моите истории с тях. на първа страница записвам датата и мястото, на което съм започнала да ги чета, на последната- кога и къде съм ги завършила. подчертавам с различен цвят според смисъла, който влагам в цитата, оставям въпросителни, удивителни, усмивки, бележки. така във всеки един момент, в който посегна към някоя книга се пренасям назад във времето. най-любимо ми е когато пренареждам цялата библиотека. оставям си часове- не защото е толкова голяма, а защото ми харесва да препускам през годините…

снимките

правя по много и често. не всички ме разбират, не всички одобряват. за мен, обаче, снимките не са ограбване на настоящето или на спомена, а неговото увековечаване. харесвам емоцията, която предават, цветовете, настроението. харесва ми, когато са споделени и носят след себе си „а помниш ли тук, когато….“. най-хубавото? снимки се правят на щастие, слънце, с приятели. никой не обича да снима тъга, сълзи, болка.

кутията с картички и писма

от 2007-ма, когато се научих да изпращам картички и писма по старомодния начин- на хартия, с плик и марка, започнах грижливо да пазя и всички, които получавам, с и без повод. тук добавям и картичките за рождени дни, поканите за сватба. независимо, че хората, които днес присъстват по-осезаемо в живота ми са други, че някои от подателите не съм ги чувала и виждала с години, малко емоции могат да се сравнят с топлината, която тази кутия ми носи.

блогът

винаги, когато имам нужда да си припомня коя съм, да почерпя малко сила и вдъхновение, идвам тук. разхождам се боса из годините, припомняйки си уроците на живота, в опит да  гледам на всеки през призмата на какво ми е дал, а не какво ми е взел. и да помня, че всичко се случва с причина.

дневниците

там, където съм най-гола и уязвима. с всичките ми белези, страхове, грешки. с най-смелите ми мечти. с най-дълбоко пазените тайни. там, където винаги стигам до кокал. всяка година, на 31-ви декември, си отделям време за разходка през изминалата година. сама, с чаша силно кафе, тиха музика и с историите на дните ми. усмивки, смях и свиване на стомаха в едно. препоръчвам.

***

30 до 30, ден трети

(в) душата ми е спомени, настояще, мечти

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: