днес си мисля за музите (ми).
моите деля на две- за творчество и за живеене.
първите- за писане, както е при мен- са все преходни (ако са хора, в смисъла на идват и си отиват) или са все дати, места, традиции и пространства, създадени или натоварени от мен с някакъв мой си смисъл. като тази снимка от днес и Wake Up Варвара, където изпратихме лятото. вече трета година облаци, дъжд и бури ни правят компания в този наш, последен летен ден.все едно сме синхронизирали часовника си с природата.
при хората ме вдъхновява неслучването, при останалите – тишината, изолираността, самотата, контрола върху средата донякъде. и въпреки, че са изконно различни, вдъхновението, което носят е много близко- за въпроси и (до)опознаване на собственото ми Аз. носят повече тъга и по-малко щастие. всепоглъщане.
вторите, за живеене, са все хора, които излъчват магията на живота чрез себе си- тя прозира в очите, жестовете, думите, изборите им. обикновено те са идеализиран образ, който или не познавам въобще, или познавам съвсем бегло, на повърхността, но и не искам да дълбая, не искам да знам повече, да разбера, че те, всъщност, са като всички нас, водени от обикновени желания и подвластни на всичко земно. обратно, обичам да си ги доизмислям и да си казвам „искам и аз…“ най-често ме вълнуват хора, които изглеждат в хармония със себе си и света и са успели на повече от един фронт. искам да вярвам, че това е възможно. и че щастието е именно там.
***
30 до 30, ден шести
(в) душата ми е сблъсък на въображаемо и реално
Бързай бавно 