Разпилени парченца…

30 до 30, ден седми: там, където винаги ще бъда на 20

Posted in day by day by apieceofme on 7 септември 2016

  
Бургас. 

улиците на града грижливо съхраняват споменът за моето детство и младост.

същите живеят у дома под формата на бележници, албуми, книги, играчки и други, подредени на случаен принцип под леглото, събрало 10+ години история.

накъдето и да се обърна виждам момичето в мен; момичето с енергията, усмивките, вярата във вълшебства и приказки, мечтите.

момиче-обещание; момиче- вселена; момиче- бъдеще.

тук още няма умора, тъга, разочарования. има само желание за сбъдване и случване.

и цялото време на света.

***

липсва ми това момиче, да знаете. носеше някаква особена магия, която днес така добре би ми послужила…

***

30 до 30, ден седми

в душата ми живее спомен за момиче

4 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. Silvia Todorova said, on 7 септември 2016 at 22:58

    много красиво !

  2. Tsvetan Georgiev said, on 8 септември 2016 at 0:13

    Уф… ща фрасна… така мило да се изразя. Още си си това момиче. Може да си станала по-меркантилна към времето си; да си затрупана от работа; да си намерила кого да заслужава вниманието ти. Обаче когато някой редовно-четящ те, рядко-виждащ те и безпристрастно-наблюдаващ те вземе, че те срещне някъде (било то и на сбирка на прото-секта с елементи на отчаяние), вижда същото момиче. Раздаваш се на повече места – работиш, живееш далеч от родителите си и хората навярно те занимават с по-сериозни проблеми, от колкото на 20. И докато животът се променя около теб в една много предвидима еволюция, енергията ти, позитивизма ти, вярата във вълшебства… просто се пречупват през различна призма, която ги разсейва, така че да е по-трудно да ги видиш.

    Уморените, разочаровани и тъжни хора не могат да описват душата и живота си дори в един ден и пост. Ти вече имаш седем такива. Stay strong, 23 to go.

  3. Рамон Меркадер said, on 8 септември 2016 at 11:15

    Ех, и аз го търся това място, дето винаги ще съм на 20, на всеки рожден ден го търся, но го няма, пусто, няма го!

  4. apieceofme said, on 8 септември 2016 at 11:54

    Как бих се радвала ако си прав!!! :))) Благодаря ти за коментара, усмихна ме широко!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: