Разпилени парченца…

30 до 30, ден осми: първите седем

Posted in day by day by apieceofme on 8 септември 2016

 колкото повече дълбая в себе си, толкова по-ясно осъзнавам, че всичко, което съм, всяко вярване и всеки страх, всяко знание и разбиране за живота, съм натрупала в своите първи седем години. 

именно в тях научих, че живота трябва да се празнува всеки ден, че вратите на дома са винаги отворени за приятели, че децата трябва да се гледат повече от родителите и по-малко от бабите, че е задължение на майката да отгледа децата си така, че един ден да си бъдат всичко на света, че на гости не се ходи с празни ръце, че рожденните дни  започват със събуждане-изненада в леглото  и се празнуват шумно и дълго, че чупеното носи щастие, че за да успееш в този живот трябва да си оправен (свободна интерпретация), че щастието се извоюва.

пак там се научих да общувам, да внимавам как се държа пред хора, да бъда „за пример“- най-голямото постижение на едно дете, да гледам на образованието като най-висша добродетел и път към (по-)добър живот. 

***

от същите тези седем, обаче, наследих и двата ми най-големи страхове: липсата на пари като основа, без която всичко друго се срутва, едно, и неумението да се дава истинска прошка, две. за първото съм писала няколко пъти и най-цялостно се събира в „любов къща не храни“. затова и много обичам Ремарк- заради откровеното му отношение към парите, „свобода, изсечена на монети“. не ме разбирайте погрешно, и аз, и сестра ми, рядко сме били лишавани от каквото и да било. дори напротив, имали сме премного от всичко- най-новите играчки, най-хубавите дрехи, не сме пропускали екскурзия или лагер. друго е. отношение към живота. мое си, при това. второто, умението да даваш прошка, е по-сложно. страхът ми тук е влизането във взаимоотношения, в които става нещо, то се изговаря, изплаква ако трябва, прощаваме си и след 1-2-5-10 години, от някакъв съвсем дребен битовизъм се връщаме пак там, в началото, отваряйки раната с всичко преди и след нея.

***

ясно си спомням още как нямах право да взимам никакви решения – от това с какво да бъда облечена или на коя страна да нося косата си- и въпреки привидното ми съгласие със ситуацията (дете за пример, помните), вътрешно се бунтувах и си обещавах „един ден ще…“. до днес продължава да ми е много (много!!!) трудно да позволя на някой друг „да ми дава тон“ в живота. понеже, нали, „мога и сама“ ми е лична мантра първите седем не, а първите 30 години.

***

може да прозвучи смешно, или най-малкото нереалистично, но имам ясен спомен от ситуация, в която съм на около шест, скарала съм се с майка ми и стоейки с вдигнати ръце на стената (често използвана практика по онова време) си обещавам да си извоювам щастието, така както си го представям аз и че никога няма да имам нужда някой да ме бута за него, защото това си е моята мисия и на никой друг. аз съм човечето с отговорността, аз, аз, аз.

точно там си обещах какво искам от живота, каква да бъда (като личност, а в частност и родител) и какво да имам (като притежания). към днешна дата обещанието ми от тогава продължава да е все така валидно и всеки избор, всяко решение, което правя, преминава първо през него.

а едно от най-големите ми лични постижения на прага на 30-те е именно осъзнаването на неосъзнатото, както Юнг нарича ранното детство. сън, чието разтълкуване носи познание и спокойствие; мир.
***

30 до 30, ден осми

душата ми е в режим на доказване, откакто се помня…

П.П. като тегля чертата, вярвам, че съм имала едно истинско безгрижно, много весело и слънчево детство. Благодаря!

2 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. Жълт Зелен said, on 9 септември 2016 at 0:18

    …а блогът ти е в режим да ме държи буден до късно, да ме кара да мисля и да ме кара да пиша.

  2. apieceofme said, on 9 септември 2016 at 0:20

    Хубав режим е това :) Най-малкото за месец ;-)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: