винаги съм имала положително отношение към живота, но истински успехи постигнах едва когато започнах съвсем сериозно да се упражнявам в същото.
упражнявах се около година (2006, всеки ден) с минимум пет на брой хубавини, които са ми се случили (1) и съм ги забелязала (2). началото обикновено е трудно и често твърде общо- здрава съм, близките ми са добре и т.н., защото всичко друго е минало покрай теб, но ти не си му обърнал внимание. после проглеждаш.
***
до днес се старая да завършвам деня си с благодарност – било то за хубавото време или тежкия дъжд (много обичам!), случайна среща с приятели, добра история, подарък без повод (от или към мен), завършена стара задача, любима нова песен и други.
и тук, като навсякъде, знанието идва с практиката. и малко по малко сърцето ти се изпълва наравно с радост и благодарност. без фойерверки. щастие, което стъпва на пръсти и ти изпълва сърцето.
препоръчвам.
***
30 до 30, ден девети
душата ми е галерия на усмивки
Бързай бавно 