важи за всичко- учене, спорт, работа, навици, връзки.
вярвам, че натискът за едно или друго поведение не трябва да идва отвън ако търсим устойчиви резултати в дългосрочен план. за кратко време може и да работи, но после оставя горчив вкус на разочарования, грешки, усещане за загуба.
мотивите за едно или друго, желанието за постигане, трябва да се гледат отвисоко, в контекста на едно цяло, не изолирани. или казано по друг начин, мотивите трябва да бъдат разказвани и разбрани, а не предавани през призмата на срокове, наказания, заплахи, очаквания. нужни са думи, време, перспектива. защото на сила хубост не става.
и дори когато цялата картинка е ясна, не можем да очакваме, че другия ще я приеме и признае за своя.
разбира се, всичко това важи не само, когато някой се опитва да ни промени и/или вкара в някаква роля, а и в случите, в които сами налагаме на себе си нещо, което не е нашето нещо.
ако сме много добри в следването, бихме постигнали средни, посредствени резултати.
но ако искаме повече (от себе си, от живота), то не трябва да забравяме, че всичко хубаво и ценно се постига с посветеност, която може да дойде само и единствено от нас и от никой друг.
знайте какво ви е важно и къде ви е силата, ви пожелавам. също какво (кого) трябва да оставите зад гърба си. къде да спрете да полагате усилия.
хубавите неща стават с лекота. не без усилия, но с лекота.
***
30 до 30, ден 13
душата ми знае какво и е важно
Бързай бавно 