Разпилени парченца…

30 до 30, ден 16: сънищата

Posted in day by day by apieceofme on 16 септември 2016


по сънищата разбираме дали още обичаме, по утрините дали сме обичани …

не мога да преценя дали сънувам рядко или често, но винаги е живо- с цветове, глас, емоции, стягане на сърцето. имам сънища , които са с мен от години и ги виждам така ярко все едно са реален спомен. може би един ден ще забравя, че са били сън и ще ги приема за истина.

***

да си призная, често сънищата ми ме плашат. не сами по себе си, а смислите, които носят. понякога са като шамар, който те освестява и ти напомня кой си. понякога са въздишка, която ти казва, че още не си готов, още носиш миналото с теб. понякога те натъжават и показват „какво би било ако“, но ти знаеш, че (никога) не би. остатъци от следи (хора, места), неподвластни на времето.

пространствени разминавания.

***

разбира се, имам и сънища, които са като допир на първи слънчеви лъчи в ранно утро. събуждаш се, усмихваш се на деня и знаеш, че можеш да бъдеш и постигнеш всичко, което сърцето ти подсказва за правилно. не по принцип, а за теб.

***
30 до 30, ден 16

душата ми намира пътя си, сънувайки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: