по сънищата разбираме дали още обичаме, по утрините дали сме обичани …
не мога да преценя дали сънувам рядко или често, но винаги е живо- с цветове, глас, емоции, стягане на сърцето. имам сънища , които са с мен от години и ги виждам така ярко все едно са реален спомен. може би един ден ще забравя, че са били сън и ще ги приема за истина.
***
да си призная, често сънищата ми ме плашат. не сами по себе си, а смислите, които носят. понякога са като шамар, който те освестява и ти напомня кой си. понякога са въздишка, която ти казва, че още не си готов, още носиш миналото с теб. понякога те натъжават и показват „какво би било ако“, но ти знаеш, че (никога) не би. остатъци от следи (хора, места), неподвластни на времето.
пространствени разминавания.
***
разбира се, имам и сънища, които са като допир на първи слънчеви лъчи в ранно утро. събуждаш се, усмихваш се на деня и знаеш, че можеш да бъдеш и постигнеш всичко, което сърцето ти подсказва за правилно. не по принцип, а за теб.
***
30 до 30, ден 16
душата ми намира пътя си, сънувайки
Бързай бавно 