големите – за здраве, пари, работа, любов, семейство, и малките–
какво те вълнува? от какво се страхуваш? чувстваш ли се успял? с кого се сравняваш? какво те разплаква? харесваш ли се? от кои илюзии си се отказал? защо? има ли нещо, от което се срамуваш? тайни, от които бягаш? лъгал ли си? постъпвал ли си лошо, подло, грубо? за какво би върнал времето назад? в какво вярваш? в какво не вярваш? кои хора и истории са оставили белези по сърцето ти? спомняш ли си първото разочарование в живота? а първата любов? кога си бил най-слаб? най-трудните ти уроци? каква връзка имаш със семейството си? познаваш ли се? знаеш ли какво те дърпа назад? какви кошмари сънуваш? изпълняваш ли обещанията си? чувстваш ли, че следваш своя път? себе си ли играеш или носиш маски? усещал ли си се сам сред хора? вярваш ли, че носиш стойност, че има разлика с и без теб?
щастлив ли си?
***
малките са по-страшни, защото големите са все от високо, на едро. там няма как да сгрешиш, едно О.К. винаги стига.
но малките са стрели, които идват право към теб и мръщиш очи, корема те свива, гласът става по-тих и някак насечен, а очите гледат встрани…
***
днес си мисля, че добро мерило за свободата на душите ни е колко от тези въпроси можем да приемем спокойно, без да им позволим да ни определят. и колко сами си задаваме, търсейки отговора докато заболи.
***
30 до 30, ден 18
душата ми е винаги в режим на въпроси и отговори
Бързай бавно 