домът, когато е място, носи простор и светлина и се събира в кът за четене и писане.
най-близко до сърцето ми е скандинавския минимализъм- бели стени, френски прозорци, дърво, липса на излишни предмети.
домът е и хубава музика, кухня, която ухае на грижа и любов, и ако може- камина с жив огън. топлината отваря сърцата и ни прави по-тихи, по-искрени, по-добри.
домът пази още тайни кутии с дневници, писма, останки от друг живот. или просто любимото вълнено одеяло и чашата ни за кафе.
***
домът, когато е чувство, е любими хора. или тишина и покой. или онова чувство на закрила, все едно някой ти прошепва“всичко ще бъде наред“. тук ритъмът на сърцето ти е винаги равномерен, тук чуваш мислите си и можеш да откриеш отговорите, които търсиш. също, чувство на безвремие. важен си само ти.
***
да имаш свой дом, свой във всеки смисъл на думата, да е твое естествено продължение, да се събираш там, да го чувстваш като най-сигурното място на света, за мен е сред най-големите благословии в този живот.
събирателно на всичко, което сме били, сме и ще бъдем.
***
30 до 30, ден 19
душата ми е моят дом
Бързай бавно 