Разпилени парченца…

30 до 30, ден 20: човекът е човек, когато е на път

Posted in day by day by apieceofme on 20 септември 2016

време за мен и нов поглед върху света. това ми носят пътуванията, когато са лични.

***

не обичам (и не мога) да се ориентирам по карта, затова спирам симпатични хора и ги питам за посоката. колкото пъти трябва, толкова.

нямам списък с to do’s & musts, защото искам да усетя града, да се потопя и загубя в него. да го оставя той да ме намери и да ми разкаже история.

обичам да наблюдавам хората- как са облечени, какви книги четат, какво ги вълнува. забързани ли са или са спокойни, повече ли се усмихват или погледът им е все надолу…

съчинявам си и истории- за града и за хората, които живеят в него.

***

от пътуването най-обичам времето до прозореца (винаги, било то в самолет, влак, друго), бавните разходки по улиците на града и чашата кафе в някое чаровно местенце.

не толкова музеите, историята, забележителностите.

обичам времето за съзерцание, за приемане, за благодарност, че съм там.

***

утре отново се стягам на път. за седмица ще бъда в едно малко градче в Германия с около 50 000 души. ще вляза в ритъма му, ще ходя на пазар, ще карам колело, ще гледам към зеленото през терасата. откровено казано нямам търпение и не бих го заменила за работно пътуване до по-екзотична дестинация. защото знам, че в това малко градче, ще имам дом.

***

30 до 30, ден 20

душата ми е все на път

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: