Разпилени парченца…

30 до 30, ден 26: твоето нещо ще те намери

Posted in day by day by apieceofme on 26 септември 2016

86ba343192525d1cc65486df81bbcbbd

моето не е писането, нито пътуването, нито фотографията.

моето е образованието и нуждата от (повече) добри примери, които да ни носят мотивация и посока в, за мен, най-важните ни години (15- 29г.).

важно ми е образованието, което се случва първо в дома, после на улицата и най-накрая в училище. образованието, което е повече от инструкции, формули и теория; образование, което те подготвя за Живота. коректив и вдъхновение в едно.

няма друга тема, която да ме кара да горя с нея в едно, да откривам в нея моя смисъл и мисия.

***

бях шести клас, когато една съученичка ме попита какво искам да правя когато порасна.

„да имам собствено училище и да му бъда директор“, отговорих.

още тогава знаех, че това, което се случва в училище не е достатъчно, а често не е и правилно поднесено.

винаги съм била от примерните, отлични ученички, но подхождах много внимателно към всичко, което се изисква от мен. по-скоро гледах на училището като на преграда, като на предизвикателство, а не като на мост, който ще ме доближи до мечтите ми.

***

след тази книга още по-силно вярвам, че образованието ни е грешно в по-голямата си част и има нужда от хора, които да го преобърнат из основи. отказвам да повярвам, че най-доброто, което можем да направим с 12 от най-активните ни години, когато сме пълни с желание за правене, когато целите сме енергия за случване, е да ги прекараме затворени между 4 стени, с материал, който се сменя всеки час, с един час физкултура на седмица, за който никой не остава, и т.н.

и най-важното- без контекст какво и защо учим и с едно вечно предупреждение, че сме още малки, че не знаем, че не разбираме, че още нямаме право на избор, следователно и не можем да поемаме отговорност. и така до 18-19 и после същото се повтаря в университета- почакай да завършиш, да поработиш, тогава пак ще си говорим. тогава ще станеш човек.

не, благодаря.

***

съвсем скоро ще се впусна и в едно приключение, за което събирам сили от лятото на първи курс (разбирайте от преди точно 10 години). ще си създам моя фондация за работа с младежи (15- 29 год.)

до дни трябва да съм подала документите, които включват разписани предмет на дейност, цели, стратегии за постигането им.

едно от нещата, които написах е, че желая фондацията да спомогне изграждането на отговорни, самостоятелни и можещи млади хора, които мечтаят, създават и творят; хора, които живеят в хармония със и любопитство към себе си, обществото и света.

***

30 до 30, ден 26

душата ми иска да променя животи и оставя следи

П.П. „Твоето нещо“ е сред любимите ми стихотворения на Мария Донева.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: