Разпилени парченца…

30 до 30, ден 27: учителите ми от-и-извън живота, с най-важните им уроци

Posted in day by day by apieceofme on 27 септември 2016

b29ac0eb9a1ffa5cc89346b0de8a08a2

по ред- от училище, през живота, до семейството.

***

учителката ми по математика ми показа какво значи да обичаш това, което правиш, да се вижда, че си тук по твой избор, а не поради липса на по-добро. тя ми показа как изглежда и как се чувства желанието да научиш, да предадеш. също, направи сложното да изглежда просто. съжалявам само, че дойде едва в последните ни две години в гимназията.

учителят ми по литература ме научи, че знанията не са за изпити и контролни и няма значение дали всеки ден ще имаме тест, защото ако знанията са ни истински, те са с нас и нямат нужда от предупреждение. той беше един от малкото, който имаше за цел да ни научи да мислим. затова и никой не го харесваше.

учителката ми по литература първа се противопостави на 11 години повтаряне как писането не е моето нещо и ми даде криле да пиша. the benefit of the doubt.

учителките ми по история и по английски език, независимо една от друга, ни повтаряха колко важно е да си намерим половинката през студентските години и , че после става само по-трудно- липса на време, малко нови хора в кръга приятели и все по-високи изисквания. спомням си колко странен ми звучеше този съвет тогава. разбрах го едва няколко години след като завърших.

госпожата ми по география ми пожела да не забравям, че животът е наравно плюсове и минуси и да помня, че приятел не е човек, с когото се чуваш всеки ден, а човек, който ти оставя чувство на топлина след разговор или случайна среща.

***

Ж. ме научи да вярвам в себе си, да искам, да мога и да постигам. научи ме да не мрънкам и да помня, че винаги всичко е в мои ръце, а когато не е, да приемам и да продължавам.

П. ме научи, че няма нужда всичко да е или/или и мога да мечтая по-наедро. пръв ме научи още, че с дисциплина, труд и фокус, няма невъзможни неща.

Е. ме научи на непреходна елегантност и вкус към живота. научи ме, че една жена може да бори този живот и сама и, което е по-важно, може да побеждава.

И. ме научи да не се задоволявам с най-лесния отговор, да дълбая до кокал и да съм откровена със себе си какъв страх, каква липса или какво първично желание стои зад дадена дума или поведение. научи ме още винаги да проверявам допусканията, от които изхожда дадено твърдение, преди да го повярвам.

В. ме научи да мисля за бъдещето, да избирам да имам по-малко, но по-добро. научи ме на заедност и на споделеност, такива, каквито винаги съм ги търсела. научи ме на подкрепа и обичане. показа ми какво значи някой да приема, одобрява и подкрепя мечтите ти. <3те.

***

родителите ми ме научиха, че децата не са проблем, а повод да даваш и искаш повече от този живот. също, че този живот се празнува и споделя и вратите на дома са винаги отворени. научиха ме още, че няма не мога, има не искам. и най-важното- че има смисъл от всичките тези семейни обяди, вечери, разходки и други. смисъл, който ние, децата, откриваме винаги по-късно.

сестра ми ме научи на безусловна подкрепа и грижа, която не задължава и не изисква. грижа, породена от простото желание да зарадваш любим човек. грижа заради усмивката на лицето му. нищо повече или по-малко.

***

30 до 30, ден 27

душата ми ви благодари за времето, за срещите и за уроците

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: