… е онова, което най-много ми липсва на прага на моите 30.
усещането за положени основи на мое си семейство. там, където 1+1 = 3, 4, 5.
най-големият ми личен провал.
толкова.
***
30 до 30, ден 28
душата ми цял живот мечтае за семейство
-
Последване
Последвано
Already have a WordPress.com account? Log in now.
Бързай бавно 
Всеки ден те чета и обичам начина, по който подреждаш и обличаш в точните думи всяко нещо, което те докосва. Но днес не съм съгласна с теб – това не е „провал“. Това е усещането за провал, а то е там само заради илюзията за контрол. :-) Приеми, че семейството не е цел и не е проект – то ще се случи тогава (и ако), когато всички точки се свържат по определен начин, а дотогава – не спирай да вървиш напред със светлината в сърцето си!
Благодаря ти за хубавите думи :) внесоха усмивка и спокойствие <3
Не си се провалила! Най-доброто предстои <3
За някои неща си струва да се чака повече. Така реших аз в моите 30.