Разпилени парченца…

…събудих се

Posted in day by day by apieceofme on 30 октомври 2016

14523208_10157566475970230_632356296459397873_n

„Най-хубавата възраст на една жена е когато престава да навършва години и започва да изпълнява мечтите си“

30 дни след встъпването в моите 30, събирам грижливо всички уроци на живота досега и ги подреждам в пъзел. мъглата пред голямата картина е паднала, „сега какво?“ и „от тук накъде?“ не съществуват, а на сърцето ми има татуирана карта, която стъпка по стъпка ме води към моето АЗ.

30 дни всяка минута време бе определена за случвания, без отлагания за утре, без не съм готова, без несигурност. не помня друг път в живота ми да съм се чувствала толкова себе си и това да (ми) бъде най-важното.

не мога да кажа, че едва сега осъзнах моето „защо?“ и цел в живота, но сега ги избрах и това е, което промени посоката. осъзнаването е важно, но само посвещаването може да ни доближи до тях. до мечтите, до личната ни мисия.

в рамките на месец посетих любимия град на случвания, записах се в университет (МП по Психология на развитието), подадох документи за учредяването на фондацията, за която ви бях разказала, започнах шофьорски курсове, направих стъпка назад в професионален план, за да се приближа към себе си, за да се сбъдна. започнах и да се грижа за себе си. нещо, което през последните години бях отвикнала. да изглеждам и да се чувствам добре в кожата си. толкова важно и толкова пренебрегвано умение.

връщайки обратно лентата към празненството ми, единственото, което бих променила е себе си. защото независимо от комплиментите, моето Аз се бе свило в някакъв ъгъл и чакаше момента със свалянето на токчетата, грима, прическата. моето Аз искаше свобода. обещавам никога повече да не го пренебрегвам.

може би е истина, че влизането в 30-те е като абитуриентска на младежката нерешителност и неувереност. и веднъж встъпил вътре, страховете само намаляват. хубаво усещане, след всичките тези години преди и цялото това време, изгубено в „какво ли ще бъде…?“ 

ще бъде такова, каквото ние си го направим. не утре, а днес. не след време, а сега.

или както една жена-вдъхновителка ми писа- „…на 30 всичко се оправя и разпилените парченца най-сетне се събират.“ вярвам го.

3 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. Дани said, on 30 октомври 2016 at 18:26

    В стъпването на моите 30 преди няколко месеца никога не съм се чувствала по-объркана и несигурна. И всякаш станах друга. Но започнах да виждам неща, които преди това не бях. Има нещо особедно в това 30 :) Да си пожелаем да бъдем все повече себе си. Благодаря за статията! Прекрасна и вдъхновяваща :)

  2. apieceofme said, on 30 октомври 2016 at 18:30

    И аз това си пожелавам всеки ден :))) Също благодаря за милите думи и усмивките :)

  3. […] Нейното „Срещнах се“ така ми напомни за моето „…събудих се“. Все хубави състояния на […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: