„Срещнах се“ или един откровен разговор с Румяна Тренчева

 

Не помня кога и къде за първи път прочетох интервю на Румяна Тренчева, но със сигурност знам, че не съм му обърнала голямо внимание. Вече бях разбрала, че много други като нея, от кориците на важните списания, с хубавите думи и послания, не са това, което са. Благодарна съм, че сравнително рано в кариерния си път имах възможността да си изградя и лични впечатления, да усетя горчивия послевкус от политизиране, запаметени (празни) фрази и фалш и още на първата ми година като ръководител отдел Маркетинг да се откажа от 2/3 от събитията, на които ни канят (а с тях и от българските списания за бизнес, съжалявам). Защото времето ми е важно.

Румяна Тренчева, обаче, е онова изключение, което винаги съм търсела. За първи път имах удоволствието да я видя на живо преди месец като панелист на TEDxMladostWomen. „Можело, значи“, това си помислих докато я слушах как не подкрепя квотите за жени в бизнеса, не е усещала таван за развитие, не мисли за кариерата си като какво и взема и какви жертви прави и че разковничето е в баланса. Стъпвайки на разговора от днес,  това съвсем не означава, че е постигнала баланс, а че активно го търси. И това помага.

Ето всичко, което си отнесох със себе си. Извинения ако не е съвсем 1:1 предадено, но пък скоро ще го има на видео, следете страницата им.

„Аз нямам битовизми. Срещнах се. Върнах се към себе си, избирайки да се поставя на първо място. Аз сега съм друг човек.“ (като отговор на въпроса за пример на битовизъм от връзката и със съпруга си.)

„Няма вариант, в който вкъщи да си един, в офиса друг. […] Не искам да бъда в конфликт със себе си.“

„Полагам усилия, но и се щадя ако не успея.“

„Имам проблем с възхищението. Търся баланса. Забелязвам хубавото, но и внимавам да не се възхищавам твърде много.“

„Имах проблем с масовите послания докато не разбрах, че общуването към много, може да е като общуването при one-to-one.“

„-Един HR въпрос сега…

– Всичко е HR, by the way.“

„Когато аз правя изборът, аз нося отговорността за последствията.“ (като отговор на въпроса дали би потърсила чуждо мнение при наемане на нов човек.)

„Аз съм резултат от всичките случаи, в които съм губила.“

„За да направиш нещо утре, което е по-различно от днес, трябва да се напънеш.“

„Когато съм изморена, спокойствие ми дава знанието, че това е резултат от мои съзнателни избори.“

„Проблемът на днешното поколение е, че не е научено на трудолюбие, на бавен труд, тухла върху тухла, а всеки търси бързите пари, бързите коли, бързите жени.“

Винаги съм вярвала, че случайни неща неща няма и уроците, които днес си взех са тук със своя мисия. От 2-3 години редовно си запазвам място за Leader Talks и никога не стигам до тях. Щастлива съм, че днес, въпреки времето, въпреки списъка със задачите, реших да си го подаря.

А и сякаш, слушайки Румяна, реших,  че няма да променям името на блога. Защото значи много. Означава промяна и смисъл; означава, че всяко наше преживяване е парченце от нас и ни помага да се себеосъществим.

П.П. Нейното „Срещнах се“ така ми напомни за моето „…събудих се“. Все хубави състояния на духа.